В далечни времена земите в този край на Тракия били населявани от бесите. Въпреки високата степен на културно развитие,което достигат, траките си остават един безписмен народ, който развива безписмена култура. По-късно те използват гръцката писменост, за да пишат на своя език. Основните сведения, които днес притежаваме за тях, принадлежат предимно на различни гръцки автори, подкрепени от археологически данни.
Онова, което със сигурност знаем е че след одрисите, бесите са второто по големина и значимост тракийско племе. Те са населявали земите по горното течение на река Марица и Родопите. По-късно, вече по римско време, земите на това племе образуват една от 14-те стратегии на провинция Тракия. Стратегията Бесика е заемала главно земите, включени в днешните
граници на Пазарджишка и Пловдивска област.
Бесите били горди и свободолюбиви хора, които достойно са бранили честта на своето племе. За тях първи споменава Херодот, който пише, че „бесите изпълнявали ролята на прорицатели в прочутото светилище на Дионис в Родопите”.
На запад съседи на бесите били сердите, на север-одрисите. През първото хилядолетие пр.н.е. бесите започнали за изграждат своите селища като добре защитени поселения в планинските райони, по високите и труднодостъпни върхове или масиви. Стените на крепостите били иззиждани от ломени, необработени камъни без спойка. Обикновено оформяли укрепленията с кръгла или елипсовидна форма, като строго следвали очертанията на ландшафта. Част от бесите обитавали неукрепени селища, разположени в равнината на удобни речни тераси или на ниски полегати склонове, често пъти оградени от реки или дълбоки ровове. Главният им град бил Бесапара-днешното село Синитево. На главния римски път той имал своя станция /мансио/, т.е. място за престояване на пътниците и за смяна на конете. В Бесапара пребивавали известно време през ІV в. Римските императори КонстантинІІ, Констанций и Констанс - синове на Константин Велики. От тук те изпращали своите послания.
В близост до някогашната столица на бесите са и Бесапарските хълмове, известни допреди години като Бабата - няколко дъговидно разположени хълма на запад от долното течение на Въча и на север от Стара река. Най-високите точки на Бесапарските хълмове са Еленския връх /536м над морското равнище/, Еланчал /533 м над морското равнище/ и Широкият връх /343м над морското равнище/.
Преди петдесетина години известният пловдивски археолог Димитър Цончев предприел обстойно проучване на трасето на античния път от Филипопол до Бесапара. Той тръгнал от Пловдив, Златитрап, Брестовица, Кадиево, Йоаким Груево, Полатово, Ново село, Триводици, Огняново и стигнал до Синитево. Идеята му била да установи всички старини в обсега на тези села,около които специалистите търсели Бесапара: некрополи, останки от стари селища, антични монети и оброчни плочи. Следвайки добросъвестно този маршрут, Д. Цончев попаднал в землището на Кадиево и Йоаким Груево на една много стара колона, отбелязваща мястото на някогашната римска станция Тугугерум. Римляните имали обичай на всеки хиляда крачки по пътя си да поставят специални каменни колони, наричани от тях милиарни стълбове.
Много преди Цончев, друг един изследовател Вацлав Добруски, бил открил в същия този район една милиарна колона от времето на първия и останал единствен римски император с тракийско потекло Максимин Тракиец /235-238г/, която била издигната на 12 мили от Филипопол.
После и на Цончев му се усмихнало щастието. Откритата от него втора милиарна колона била от времето на император ГороданІІІ /238-244г/, който на 13-годишна възраст бил издигнат за владетел на огромната империя.
Колоната днес се съхранява в Националния исторически музей. Това било още едно безспорно доказателство, че тук някога е била старата римска станция Тугугерум. От същата тази станция пътят към Бесапара продължавал в западна посока, минавал през куртовското и полатовското землище, за да навлезе в новоселското и да пресече Стара река при местността Бели бряг. От там през Кърбаши, Тасинов мост, Узундъмга, Тепетарлъ и Каяборун излизал на каменната кариера между Триводици и Ново село . От кариерата в Каяборун пътят леко променял посоката си на северозапад и започвал да катери северните склонове на ниските Баба баири, където и до днес личат следите му. По-нататък той върви по южната страна на железопътната линия от София за Пловдив и стига до огняновската варница. В района на самата гара Огняново има следи от старо селище и могилен некропол. После пътят продължава все в същата посока южно от линията и като стига до местността Ибрям дере, влиза в землището на някогашната Бесапара.
По всяка вероятност античното селище,от което по-късно произлиза Ново село, е заемало земите около Баба баир, където днес са запазени следи от крепост и старо поселение. В близост минавал стар път,известен на тукашните хора под името Девейолу, Девекал даръм или Камилски път. Учените предполагат,че тук някъде се намирало тракийското селище Саскопатра.
Проучвайки тези страници, през лятото на 1998 година директорът на Пловдивския археологически музей д-р Костадин Кисьов, известен археолог, попада на уникален тракийски некропол от ІХ-VІІІв.пр.н.е. Сред първите погребални дарове, на които се натъкнали специалистите, имаше златни накити на знатен тракиец. Освен тях бяха намерени фрагменти от два глинени съда от много рядко срещан по нашите земи тип. Според д-р Кисьов те се идентични с откритите преди години съдове в некропола край Вергина в близост до Солун, където бил погребан Филип Македонски.
Некрополът край Ново село прилича много на този във Вергина, считат специалистите по антична археология. Вероятно това е и причината за големия интерес на гръцката преса. Атинския седмичник ”Неделни новини” отдели цяла страница със снимки на археолога д-р Костадин Кисьов и на откритите от него златни предмети. Еднакъв е не само типът на съдовете,но и на оръжията, поставени там като гробни дарове,златни апликации и диадемата,както и пълен комплект бойно снаряжение на тракийски войн. Според археолозите става дума за погребение на голям аристократичен род от VІІІ в.пр.н.е., където редом с война са били положени и ползваните от него преживе вещи. Учените имат достатъчно аргументи, за да твърдят, че металите за тези оръжия злато и желязо, са били получени в леярните наоколо, което е безспорен белег за високата култура на племената, населяващи тези земи.
В края на ХІХ век двамата братя Шкорпил - Карел и Херман с право считани за основоположници на археологическата наука в България, предприели обстойни изследвания на терена на родопските предпланини, известни в географската наука като Бабата. На една сравнително ограничена по площ територия, заключена между Марица, Стара река и стария път от Пазарджик за Пловдив, те наброили около 30 могили. Повечето от тях били по склоновете, но братята – чехи съзрели могили и по самото било на Бабата.
Според братята Шкорпил в източните поли на Бабата, в непосредствена близост до Ново село, били намерени огромни глинени кюпове и в тях по един детски скелет. Селяни, които ги придружавали по време на тяхната обиколка, тълкували това така: ”В онези размирни далечни времена хората са бягали панически и това ги е карало да крият децата си в кюпове, защото не са могли да ги вземат със себе си. На тези деца те оставяли по един ибрик вода за пиене. ”Кюповете били намерени в полите на една голяма могила. Подобни гробове, според братята Шкорпил, били известни на археолозите в Алжир, Испания и дори в далечна Бразилия.
Югозападно от Ново село, на около километър - два в посока към Исперихово, преди години учени откриха голям селищен тракийски могилен некропол. Това доказва, че в източните подножия на Бабата, в близост до днешния път от Ново село за Триводици, е имало поне още едно тракийско селище. Къде точно е било то, все още не се знае. В тракийския могилен некропол археолозите откриха доста римски колониални монети от ІІ и ІV век, археологически паметници, останали от антични обществени сгради. В източната част от некропола се намира едно изкуствено възвишение, наричано Клисетепе /Черковна могила/ и зачитано доскоро от тукашните хора като оброк за Свети Георги. От развалините му е съхранен и един надпис на гръцки език, от който става ясно, че през римско време селището е влизало в границите на Филипополската община.
Кога точно и поради какви причини селището в подножието на Бабата е престанало да съществува не се знае. Историята продължава да търси верния отговор. Най-вероятно причината за това е била опустошителна чумна епидемия, оставяла по правило след себе си неизброими жертви, пустош и печал. Безсилни да се справят със сполетялата ги беда, селяните вероятно са били принудени за изгорят да основи жилищата си, покъщнината и имот, и да потърсят спасение долу в полето, където и до днес се намира селото.
За онези смутни времена напомня голямата монетна находка през зимата на 19858 година в центъра на Ново село. Копаейки основата за новата си къща, Иван Ал.Иванов намерил седемнадесет златни и 750 медни византийски корубести монети с обща тежина три килограма и триста грама. Три от златните монети били от времето на византийския император Алексей І Комнин /1081-1118г./, седем били от времето на император Йоан ІІ Комнин Порфирогент /1118-1143г/, две от жълтиците носели лика на император Мануил І Комнин /1143-1180г/, една била от времето на император Исак ІІ Ангел /1185-1195г/. Останалите три носели лика на византийския император Йоан Ангел Комнин /1232-1234г/.
Макар историческите данни да са много оскъдни, знаем че през ХVІІ век селото вече е било познато на турската администрация с новото си име Еникьой. За него споменава световноизвестният османски библиограф, историк и георграф Мустафа бен Абдулах Хаджи Калфа, популярен в Турция повече с името Кятиб Челеби. Още на 14-годишна възраст той бил причислен към корпуса на избраните /силихдере/, към който принадлежал и неговият баща. От 1623 до 1635 година Кятиб Челеби прекарал с царската войска в Мала Азия на източната граница. По-късно взел участие в различни големи походи срещу персите, водени лично от султан Мулад ІV. Докато войската зимувала в Халеб /1633-1634г/ Кятиб Челеби отишъл на хаджилък в Светите места. От там е и прозвището му Хаджи. Веднага след това се отдал на писателските си увлечения. Отличавал се с енциклопедични знания, пъргав ум и леко перо, изпод което излезли 22 исторически и географски книги. Той е автор и на един турски ръкопис, който съдържа описание на беглербеглиците Румелия и Босна.
Ръкописът бил открит съвсем случайно от немския изследовател Йосеф фон Крамер. По онова време в Османската империя имало четири европейски беглербеглици /губернаторства/: Пеща, Темишвар, Босна и Румелия. Преводът на фон Хамер, отпечатан на немски през 1813 година, отдавна е библиографска рядкост. В него Хаджи Калфа описва пътуването на султан Мохамед ІV от Одрин до Деспотяйлък през средата на ХVІІ век. Край Доспат била една от личните резиденции на султана. Маршрутът му включвал Одрин, Свиленград, Харманли, Узунджово, Клокотница, Поповица, Филипопол, Еникьой /дн.Ново село/ ,Аджиларе/дн.Хаджиево/, Пещера, Батак и Доспат. По всяка вероятност султанът е пренощувал в Еникьой,преди да продължи рътя си към Доспат, защото летописецът е отделил специално внимание на селото.
От същото време е и другият източник,от който черпим сведения за Ново село. През ХVІІ и ХVІІІ век в Тракия се утвърждават няколко крупни книжовни средища. Сред тях е и Кукленският манастир” Св. Св. безсребреници Козма и Дамян”. Манастирът бил истинска школа за подготовка на граматици, краснописци и преписвачи като йеромонах Ананий, Кръстю Граматик и йеромонах Сидер, които през онези години на национално пробуждане поддържат съзнанието на българите в Тракия. В Еникьой по онова време - 1625 година работи даскал Драган. В дейността на тези народни будители се забелязват първите проблясъци на едно ново идейно и културно съзнание, скъсващо с традициите на Средновековието.
Всички исторически данни до момента показват, че Ново село /Еникьой/ се е състояло от две махали - турска и българска - и както вече казахме причината селището де се премести от подножието на”Бабата” в полето е опустошителната чумна епидемия, оставяла след себе си стотици жертви.
Заселването започнало около двете страни на пътя Пловдив-Пещера-Батак.горната част/западната/ над канала „Сухата вада” най-вероятно е била турската, тъй като преди 50 - 60 години при строеж на къщата на Шишкови е открита историческа находка - ритуален камък - върху който турците са извършвали религиозни обреди и ритуали, където вероятно е имало и храм.
Друго доказателство за живота и присъствието на турците е тяхното гробище, което се е намирало там, където са днешните къщи на Жулеви. При строежа им са разкрити десетки мюсюлмански гробове. Разказите на Никола Мичев предавани на поколенията са: „Моята къща се намира в бившата турска махала”. Едно от най-важните доказателства е и това, че западно от канала „Сухата вада” днес живеят потомци на тракийски бежанци от първата вълна, които са настанени върху турските имоти след изселването им и бягане в Турция по време на Руско-турската война.
Допълнителни сведения за нашето село четем в архивите на Народната библиотека „Иван Вазов” в различните вестници излизащи по онова време.
Както вече споменахме с. Еникьои е било турско село, къщите са се намирали западно от втория ръкав на сухата вада водещ към с. Триводици и Бесапарските ридове по-точно Кючук баир, Узун баир и широки връх. Днес там са къщите на Иван Йорданов Паунов, Стефан Христев, Стефан Тонков, Даниел Христев, Шкодрови, Цветкови, Червенкови и са стигали близа до днешните жилища и дворове на Манчеви. Молитвеният им дом е бил върху двора на Борис и Рангел Шишкови, доказателство за което е намереният архиологически ритуален камък от онова време, където са извършвани обреди по мюсулмански обичаи. Днес той се намира в двора на кметството. Гробището на турците тогава се е намирало на мястото на къщите на Петко и Георги Жулеви източно от този ръкав на сухата вада, местото се е наричало „сбиришката” и не е било застроено. В селото започват да се заселват българи по време на руско-турската освободителна война, когато турците бягайки палят българските къщи. Все още не можем да бъдем сигурни от къде са тръгнали 20-те семейстава, които първи се заселват в Ново село /Манчеви, Кофови, Бойкови, Тодорови, Божилови, Славенови и др/. В летописната книга на църквата четем, че селото се намира в местноста „Елени връх” /днешен „Еленски връх”/, но около него са селата: Огняново, Хаджиево, Триводици и Синитево от където евентуално биха могли да дойдат тези 20-на семейства. Махалата се нарича Ново село. В средата на 19 век идват преселници от други райони на България и след тяхното заселване то вече наброява 65 къщи и 180 жители. Заселването е ставало от двете страни на пътя Пловдив-Пещера, където са и до днес къщите на упоменатите фамилии. Също така трябва да упоменем факта, че църквата, училището и общината са построени в този район. Близо до днешния параклис „св. Лидия” е имало параклис оброк „св. Георги”.
Да се опитаме да отговорим на въпроса какво е станало с къщите и земите на турците живели до тогава в Еникьой чрез тогавашната преса:
Вестник „Работнически вестник” – 19 май 1914г.
„Кочо Хаджи Калчев, един от дипломатите на главната квартира през Освободителната война е откупил всички имоти на село Еникьой Пловдив
Вестник „Борба” 5 Ноември 1921 г.
Селот Еникьой, отчуждено село, което беше частно притежание на Влашо Георгиев, Кочо Калчев и др. е отчуждено за нуждите на бежанците, безимотните и малоимотни селяни от селата Ново село и Марково
Вестник „Правда” 29 Октомври 1922г.
Бежанчи в Еникьой
Село Еникьой пловдивско област, Марковска община са заселени 30 семейстава бежанци. То бе населено с турци, които през 1914 се изселиха, като продадоха имотите си на Гочо Колчев. Последния като видя, че се внася закон за поземлената собственост и че ще му отчуждят книгите, веднага прехвърля част от този имот на някой селяни от съседното село Ново село. Въпреки това целият имот беше отчужден от Дирекцията на трудовата поземлена собственост, а продажбите се анулираха като незаконни. Две години откакто са се настанили бежанците там едва сега са оземлени, обаче без да има възможност да работят нивите, защото мнимите куповачи на част от тези ниви от Ново село, пречат на бежанците с оръожие. Интересно е да се знае защо не се е намесило Околииското управление до сега.
Вестник „Борба”, 31 август 1931 г.
Спор за село Еникьой
Преди няколко години Софийският банкер Кочо Х. Калчев, с съдружие с Пловдивските жители г-н Дренски и В. Георгиев бяха откупили повече от имотите заедно с къщите на изселилите се жители турци на с. Еникьой, Пловдивско. Тия имоти горните лица са прехвърлили чрез нова продажба на една част от жителите на с. Ново село. По настояване на Марковската община, тая продажба е анулирана от Министерството на земеделието и в с. Еникьой ще бъдат заселени бежанци на които ще се дадат имотите на изселниците.
Държавен вестник 14 юни 1901 г.
Пловдивски съдебен пристав
Обявление № 5422-на основание протоколно определение на Пловдивския окръжен съд от 20.12.1896 г. съгласно чл. 1004 и 1025 от гражданското съдопроизводство, обявявам че от последното двукратно обнародване на настоящото ДВ и до 31 ден, в канцеларията ми ще трае публичната продан на следните недвижими имоти принадлежащи на несъстоятелния длъжник Христо Х. Ставров от гр. Пловдив, за запора на находящи се земи в с. Еникьой:
Нива местност „Гърчовица”, 3 Декември, 7ара, съседи: Али Аликовски, Юсейн Добралъски, оценен на 30 лв.
Нива местност „Бейковица” 12 дк, 5 ара, съседи:М. Шлери и Сиям Ибриямов- 75лв.
Ливада местност Бейковица, 2 дк, 5 ара1съседи: Смаил Ибраимов Башов, изворец Лило Чалъков оценен на 15 лв.
Други местности обявени в търга са: „Конака”, „Исара”, „Старо лозе”,”Друма”, „Баламца”, „Горово”, „Бойковица”, „Атанас тепе”,Димовица” и др.
Вестник „Народен глас” 2 юни 1880г.
Вчера случайно се намерих в селото Ново село, отстоящо до 3 часа към пладне от Пловдив до планината. Като слязох на квартирата научих, че тоя ден е изпитът на учениците от тамошното училище. Пребързах да отида. Всичко, което видях в училището ми направи добро впечатление. Много селяни и селянки присъстваха на изпита.Училищната стая беше малка и заради това учениците седяха вън в салона и от там ги превикваха по име. Учителят млад и доста живичък, казаха ми, че той си е от същото село.
Отговорите на учениците бяха задоволителни, при всичко, че според казването на селяните тоя е първият им изпит, който става в селото им.
Колкото можах се запознах с тамошни хора и първенци на селото, видяха ми се добре мислещи, доста развити и нравствени. Забелязох, че тия човеци имат голямо просърце заедно да водят съселяните си към напредък.
Селото се състои от окло 80 къщи.Както вътре в селото, така и окловръст всяка долина и, и на всяка бърчинка то е обкичено с плодови дървета. Земята въобще доста плодородна. Климатът много чист, а водата студена и изрядна.”Добри люде в добро село си помислих”.С подобни свещеници, учители и първенци Новоседлци всякога ще бъдат на първо място между околните си съседи по образувания и напредък.
Вестник „Зорница” 1891г. 12 януари
Село Ново село, то е Пещерско околие, състои се от 95 къщи. При толкова малако население, те си имат доста добра църква, тя е и училище, в което се преподава до 4-то отделение включително. Поминакът на селяните може да се каже, че е от земеделие, но се също и ориз.
Господин Юруков, който е кмет тук, се старае за падобряване на селото. Този е вторият път, в който посещавам това село и най-много ме заинтерисува местността дето е построен домът на г-н Кмета. Тя е, така да кажа, повече от превъзходна с чистия си въздух при бързотечаща река, забулена с клоните на изобилните върби. По-нататък на същата река е построено воденичното здание, дето постоянно шумят въртящите се няклко камъка, които още повече веселят тази местност. Впрочие не остава друго освен живущите там да благодарят на Бога за своето щастие.
Ще се спрем още малко върху Юруковата къща. Четейки дописката на журналиста от в. „Зорница” 1891 г. за Ново село и акцентирането му върху къщата на кмета Юруков и нейното местонахождение описано като земен рай. За повече информация се обръщаме към снахата на Витанови – Донка Витанова, една приятна събеседничка, която словохотливо се връща в миналото, за да си спомни, какво са си говорили нейните близки свекър, свекърва и др. Относно рода им и връзката им с кмета Юруков. От Донка Милушева и от триводичани разбираме, че Юрукови са едни от най-старите и заможни родове в околните селища. Те са богати земевладелци, притежаващи големи части земя от землищата на околните села – Триводици, Ново село и Куртово Конаре. Къщата на кмета, която описва журналиста, днес все още се помни от по-възрастните. Аз лично помня нейното събаряне. По времето, когато кмет беше Г. Бойков (70-те години). Всъщност през ______година разказва Донка, от Перущица пристигат Александър Витанов (офицер от БА) и съпругата му Маринка Витанова (учителка). Купуват къщата на кмета Юруков заедно с големи количества земеделска земя от земите на Ново село. На педесетина метра нагоре по течението на канала „Сухата вада” е мелницата на Юрукови, която също е закупена от Витанови. Младото семейство започва живот тук в Ново село „благословенно място от бога” – както казва журналиста. В последствие Витанови са едно от най-прогресивните и богати земевладелци в Ново село. Те внасят и първата модерна земеделска техника. В близост до къщата е построена сграда (плодохранилище) с дълбока изба за съхраняване на плодове. По-късно от ТКЗС е превърната в мандра.
Книга „Българското село” 1930г.
Община Ново село
Населено е с българи и много малко цигани.Около него има могили-неразкопани.Намира се по шусето Пловдив-Пещера.На 18 клм от Пещера разположено на полуголи бари, до Родопите.Къщите му са паянтови, струпани с дворове от 1000 кв.м. заградени с дувари.Населението му се занимава със земеделие. Има община и училище.Нуждае се от училищна сграда.
Вестник „Победа” 17 май 1934г.
Нашето село Кричим
На 13 май в село Кричим сед състоя общо събрание на тютюнопроизводителите от селата: Перущица, Бяга, Айдиново, Ново село,Кричим и Брацигово.В тези села има образователни тютюнопроизводителни дружества, сега тези образуваха районен тютюнопроизводителен съюз със седалище село Перущица. За председател на съюза се избра г-н Димитър Байлов, директор на опитната тютюнева станция в село Козарско. Дружествата бяха представени от редовни делегати и гости, повечде от 350-400 души.
Избра се временен комитет, който пропагандира идеята да се влезе във връзка с тютюнопроизводителите от Дупница, Хазково и Кюстендил, с които да се образува общ тютюнопроизводителен съюз в България.
Вестник „Правда” 28 август 1941г.
Бордюри в Ново село, паметна плоча в Йоаким Груево
Гара Гричим 27 август. В с. Ново село принадлежащо към общината ни започва поставянето на бордюри по протежението на Пловдив-Пещера.
В с. Йоаким Груево наскоро ще се постави паметна плоча с имената на загиналите герои във войните.
Паваж от Кричимският дворец до Куртово Конаре.В с. Куртово Конаре държавата ще започне павирането на главната улица в селото и главнара ще продължи до паважа на Кричимският дворец.
Вестник „Отечествен глас” 1965г. 29 януари
От 10-те големи монетни находки от 12 век, 6-те се намират в Пловдивския архиологически музей, те произхождат от селата Баня, Генерал Николаево, Горнослав, Искра, Ново село и Тюркмен. Особено две находки неа могат да не бъдат споменати златната колекция от с. Горнослав и тази намерина в Бунарджика в Пловдив.
Вестник „Новини” 2 ноември 1925
Само за 15 минути 40000 лв.Новоселци в подкрепа на отечествения фронт.
Ново село, пловдивско.Селото ни има 280 семейства. Условията за културно- производствена дейност в селото са отлични, обаче фъшистката теория спъваше всички благородни пориви на честно мислещите. 9ти септември даде силен тласък за работата на мади и стари.Само за 10 дни се състояха 4 публични събрания и един митинг.На първото публично събрние от името на комитета на отечествения фронт в селото говори Р.Танков , който обширно обясни на селяните каква беше старата и каква е новата власт.На второто събрание говори пак същият за родната войска. Събранието беше масово посетено. Накрая се пусна подписка под лозунга „Всичко за фронта-всичко за победата”. Само за 10-15 минути бяха събрани 41000лв. а през следващите няколко дни сумата се повиши на 121000лв, които днес бяха предадени на областния комитет.Накрая всички селяни напуснаха събранието с повишен дух и сповече вяра в бъдещето. По крупни суми дадоха:Димитър Червенков - 5000лв;Христо Тодоров - 10000лв;Методи Лазаров - 15000лв; Атанас Тодоров - 2000лв и още много други с готовност дадоха и последната си лепта.
През 1957 година във връзка с големите наводнения по долината на Стара река, в Ново село идва министъра на земеделието по онова време Станко Тодоров. След което усилено започва изграждането на западната защитна дига на Стара река, в района на регулацията.