Главно меню
СТОЙКО НА СТАНА ДУМАШЕ
Тъмен се облак зададе
от пуста Рила планина
та гърмя, Стано, та трещя
аз рекох, Стано, че си ти,
че идеш да ми пристанеш.
Стана на Стойко говори.
Бате ли Стойко, Стойко ле,
не думай, бате, тез думи
нали сме пуста роднина
от двама братя две деца,
а ние с тебе два първи братовчеда.
Стойко на Стана продума –
хубава мома род няма,
дълбока вода брод няма.
ДВАМА БРАТЯ ДЕЛБА ДЕЛИЛИ
Двама братя делба делили,
двама братя, двама близнака.
Нивите и тънки синджири,
лозята ред по ред делили
за нищо не се скарали
Най се скарали, скарали
за два ми сиви сокола
и за два коня хранени,
ако соколите разделят,
едно за друго ще пищят,
ако кончетата разделят,
едно за друго ще пищят.
Подбрала и представила:
Неда Атанасова
СТОЯН И ТУРЧИНА НА БАС СЕ ХВАНАЛИ
На бас се хаванали млад Стоян
стурчин друга вяра
да ядат още да пият
да пият, да се надпиват.
Ако ли турчин надпие
на Стоян буче ще вземе,
ако ли Стоян надпие,
на турчин глава ще вземе.
Калинка булка хубава
тя ще им чаши налива,
на Стоян чаша отлива,
но се Стоян напива
и ляга Стоян заспива.
Турчин Калинка продума-
Калинке, булке хубава,
ти ще си с мен да дойдеш
на Стоян баса пропадна.
Турчин Калинка взема
и я на коня възкачи
най се Стоян събудил
и се на коня и той качва
с тънка ми свирка засвири,
свирка му свири, говори-
къде си либе Калинке,
постой ми либе, почакай.
Калинка хитра разумна
тя си на турчин продумва –
турчино друговерецо
постой малко, почакай,
да пием вода студена.
Нали си турчин будала
той Калинка послуша,
че я от коня свали
да пият вода студена.
Ето, че Стоян пристигна,
той си Калинка взема,
на турчина глава отряза.
Глава му хвърли нагоре
с трепет езика проговори –
Стояне, гяурино,
тебе ти баса пропадна.