Нов проект

ГОЛЕМИЯТ АКТЬОР СПАС ДЖОНЕВ

В историята на българския театър Спас Джонев ще остане като неповторим интерпретатор на класическия репертоар. Вече в зряла възраст той навлезе смело и пълнокръвно и в психологическия репертоар, за да извае нови, неподозирани доскоро от зрители и критици образи. Житейският му път секна не навреме и това му попречи да развие докрай своя артистичен талант.
Българският зрител ще го запомни като рицаря на благородните човешки вълнения. В последните месеци на театралната му биография колеги и близки започнаха да се безпокоят основателно. Макар и тежко болен, с отчайваща диагноза, Спас така и не напусна сцената, остана в своите театрални доспехи до край, без да се съобразява с категоричните лекарски предписания. Отиде си от този свят без дори да даде знак за умора или отегчение в нито един миг от своето ярко присъствие на сцената.
Спас Джонев е роден на 2 септември 1927 г. в Ново село. Това е родното село на неговия баща, който, макар и да бе завършил право, продължава да живее там с цялото си многолюдно семейство. Най-малкото от децата на Илия и Поликсена Джоневи неочаквано умира, повалено от неизлечима болест и Спас идва на бял свят, за да го „замести”. Майката, софиянка по рождение, стоически понася несгодите на селския бит. След тежка маларийна  треска, последвало раждането на Спас, тя принудително останала в болницата, а обезкуражения баща понесъл новородения си син към селото.
През 1934 година цялото семейство се премества да живее в София в майчината къща. Сестра му Бойка завършва стоматология, а брат му Костадин – право. Записали Спас в търговската гимназия, но търговец от него не било писано да излезе. Повечето от времето си той прекарвал в театралните салони, отколкото над книгите. Единственото нещо, което истински осмисляло живота на романтичния юноша с крехко здраве бил театърът.
През 1944 г. Спас се явява тайно от баща си на конкурс за артист в новосъздадения театър за селото. На следващата година го поканили да играе ролята на Карл Моор в новосъздадения Свищовски общински театър. Без да подозира рисковете, които крие една подобна покана, той се отзовал с готовност. За две години изиграва на сцената на този театър 14 роли, десет от които централни. След първите му учители по театрално майсторство бил Георги Донев – един от най-популярните български актьори през 40- те години на миналия век. И докато усвоявал уроците на Донев, Спас взел, че се влюбил в дъщеря му Мила, за която малко по-късно се оженил. Вдигнали скромна сватба още през първия сезон и останали неразделни седем години. Разделят се, Спас получава покана да постъпи в трупата на Народния театър, но до края на живота си двамата запазили най-топли приятелски чувства един към друг.
Преди да стъпи на софийска земя съдбата го отвежда край морето. В Бургаския драматичен театър Спас прекарва три сезона. За театъра това са едни от най-плодотворните години. За самия Спас това пък е времето на истинското съзряване като човек и творец.
После идва ред на Русе. За три сезона в Русенския театър Спас Джонев изиграва десет роли. Сега той вече е утвърден творец, който се радва на изключителна популярност сред любителите на театралното изкуство. За ролята му на честния американски интелектуалец Калтер Кит от пиесата на Лавренов „Гласът на Америка“ през 1959 г. на Спас Джонев е присъдена „ Димитровска награда“. Това е поводът той да напише до майка си и баща си: „От вчера имам титла лауреат на „Димитровска награда“. Можете да бъдете горди. Синът ви е най-младият лауреат в България. Чувствам се щастлив пред себе си и пред вас. Обещавам ви да работя честно и да не остана посредствен артист“.
По онова време Спас няма още навършени 24 години.
През есента на 1953 г. той вече е поканен в трупата на Народния театър. Още с първите си изяви на софийска сцена той става любимец на публиката. За 13 години работа в театъра Спас Джонев изигра повече от 20 роли – едни от най-сложните образи в класиката и в съвременната световна драматургия. Всичко, което той сътвори на сцената, бе подчинено на стремежа му към съвършенство. Негови партньори бяха едни от светилата на българския театър по онова време – Владимир Трендафилов, Зорка Йорданова, Ирина Тасева, Андрей Чапразов, Маргарита Дупаринова, Ивнка Димитрова, Мила Павлова, Стефан Гецов, Йордан Матев ...
Спас Джонев бе и блестящ рецитатор. И в това си амплоа той защити блестящо великата тема на своя живот – любовта като жизнена философия, като стимул за пълноценна човешка изява. Безспорен връх в неговата артистична биография ще си остане „Легенда за греховната любов на зографа Захари“, с която той се представи 320 пъти пред публика в различни краища на страната. Това е един уникален по жизненост и дълголетие спектакъл, в който артистът просто намира себе си.