ПОМИНЪК
И СЪЗДАВАНЕ НА ТКЗС
Местоположението на селото в Горнотракийската низина и близостта му до р.Въча гарантират преходно-средиземноморски климат.Затова зимата обикновено е мека-поради нахлуващия по течението на р.Въча топъл въздух от Бяло море.
Почвата в землището и околността е разнообразна. В западната част между хълмовете земята е бедна на хумус и затова се засява със зърнени и фуражни култури-тютюн, лозя, памук и слънчоглед. В равнината-обикновено зеленчуци,царевица,овошки и лозя. Много от полето преди се е използвало за пасище.
В миналото основен поминък е бил земеделието, тъй като почвата е изключително плодородна.Освен това климатът,влияещ се от Бяло море, създава добри условия за земеделските култури. Инструментите , с които са обработвали земята , са познати и днес-мотика, лопата, права лопата, търмък. За грубата обработка са ползвали и сега отново се ползва дървеното рало и железния плуг.
Основните застъпени култури в Ново село са били зърнено-фуражните-пшеница, ечемик, ръж, овес, царевица, фий, люцерна и естествените ливади. По-късно, в края на 30-те години, се въвежда слънчоглед, памук, коноп и люцерна. Широко застъпен е бил белият боб/фасул/.
През тези години започва и интензивното отглеждане на нахута. За собствени нужди се е сеела и баклата.
За обработка на зърнените и зърнено-фуражните култури са се ползвали сърп, паламарки, дървена двурога вила, шесторога дървена вила, коса. Средният добив по онова време е бил 180 до 250 кг на дка, а царевицата- от 400-600 кг на дка. Зърното обикновено било за собствени нужди, а също така част от него е продавано на пазарите в Пловдив и Пазарджик.
Особено доходна култура е бил тютюнът. По-заможните стопани-Лазар Янакиев, Гюро Димитров, Димитър Славенов, Георги Кофов, Стоичковци, Александър Витанов, Благо Божилов и Стоян Манчев изкарват по това време около 300 кг от дка/ 1 кг тютюн е равен на пет крини жито/. Имало е стопани,които са произвеждали над 2000 кг тютюн.
Слънчогледът започва да се сее през 1928/1930г. Използвали са маслодайните фабрики в Гара Кричим, Огняново и Пазарджик. Основно се е произвеждал за собствени нужди. Тогава слънчогледът измества напълно ореховото масло, което се е добивало чрез мелници. Такива мелници в Ново село е имало две-на Атанас Танков Петраков и на Манчеви.
Жътвата се е извършвала по следния начин: след ожънването се е складирало на кръстци , за да съхне.Всеки кръст се е състоял от 10 снопа.Това е била мярката за добивите-кой колко кръста е ожънал, като се знаело ,че от 1 кръстец е излизало около 1 кг жито.След изсъхването снопите се извозват с биволски ,волски и конски каруци до хармана.След това започва най-важното-вършитбата.Тя става с диканя и с валяк/върлак/за ръжта. Диканята е широка 80-85 см и дълга около 2-2,2м, направена от дебели борови дъски. Отдолу на дъската се монтират остри кремъци/кафяв кварцов камък/, наклонени по посока на движението, които режат сламата и я правят на плява. Диканите са се купували от родопчани-най-вече от българомохамедани.Диканята е теглена от животни. Валякът се е използвал, когато са искали да си запазят сламата.
Житото се е слагало в чували, а от чувалите се е изсипвало за съхранение в хамбарите с отделни разпределения за жито, ечемик, ръж, царевица и др.
Освен споменатите вече култури в Ново село още от османско време се е сеел ориз. Имало е фабрика за лющене на ориз и се е казвала „Динката”. Допреди 30-40 години е имало части от нея пред дома на Йордан Милушев.
След Освобождението оризът изчезва, за да се появи отново през 30-те години .Ориз се е сеел в местностите:”Узун дъмга”, „Орта тепе”, „Аркинара”, ”Среден път”, „Кърбаши”, „Отоманката” ,”Ченгене орман”. Оризът се е отглеждал само от по-заможните стопани като: Славенови, Гюрови, Кофови, Божилови и Лазар Янакиев.За работна ръка са използвали католици от Секирово, Ген.Николаево, както и местни цигани.
Около 1925-1928г бързо започва развитието на земеделската култура, за което спомага Средното земеделско училище в Садово. Там завършват курсове Христо Ст.Танчев, Янаки Стоянов Манчев и Георги Д. Попов.За първи път пристигат агрономи и представители на търговци на селскостопански машини.Въвеждат се железния плуг и брана.Няколко години след Първата световна война се появява и жътварка, теглена от животни. В Ново село първи въвеждат жътварка Лазар Янакиев,Димитър Славенов, Гюро Димитров и Благо Божилов.
Машинни вършачки в Ново село първи закупуват братята Лазар и Михаил Янакиеви, след това и Янаки Кузев и Димитър Живков, на които се подпалва хармана и изгаря вършачката.
Първите машинисти са Димитър Танков и Методи Лазаров. В същото време се закупува и първият трактор „Форд” и лек автомобил „Форд”, за превоз на хора се използват кабриолети и файтони. Първите са закупени от Николай Кофов, Благо Божилов, Димитър/Иван/ Славенови, Янаки Лазаров и двуколка файтон с гумени колела на Христо Тодоров.
След 9 септември 1944г. със смяната на властта започва и промяна в собствеността на земята и нейното управление.В България започва образуването на ТКЗС. На 6 октомври 1949г в Ново село се основава ТКЗС”Мичурин”-от 35 члена и 1590 дка земя. Целта е земята да бъде уедрена и механизирано обработвана, а от там и правилно разпределение на доходите-това и лозунгът на БКП тогава.
Следващата година в ТКЗС се включват нови 228 членове, а през 1957г става и масовизацията на ТКЗС , като са включени 96% от стопанствата.
Дейността на ТКЗС като самостоятелна единица се прекратява през есента на 1959г., като се обединява в ТКЗС”Ленин” в гара Кричим.По-късно в НПК и НРСК и т.н.
Първите председатели на ТКЗК:
Стоян Минчев- 1948/1949 г
Димитър Бл.Божилов- 1949/1950г
Георги Ат.танков -1950/1951г
Петър Мичев- 1951/1952г
Димитър Ат.Танков- 1952/1954г
Борис Хр.Димитров- 1954/1956г
Георги С.Бойков- 1956/1959г
Следва обединение в ТКЗС „Ленин”
Първите стъпки на ТКЗС”Мичурин” са под ръководството на Стоян Минчев-председател на ТКЗС. Той притежава доста ниви в землището на Ново село, а освен това е обичан и уважаван от кооператорите. В същото време започват вътрешнопартийните борби. Част от партийната организация решава да свали първият председател. Кооперативните събрания продължават 2-3 дни. През 1949г С.Минчев е свален. Нов председател не е избран , а ръководството се поема от Димитър Божилов, временно, който е и секретар на Съвета и почетен председател на кооперацията. Тези кадрови промени влияят отрицателно върху икономиката. През 1950 година се прави нова грешка-освобождават всички средни заможни стопани/наричани още врагове/. Работата на полето изостава , не може да се прибере реколтата , затова ОК на БКП взема решение да се изпрати помощ от Перущица.
До 1955г периодът се отчита като труден,липсват пари. Месеци не се плаща аванс. Има случаи когато хлябът липсва, затова членовете на Управителния съвет решават да вземат парична помощ от кооперацията, които средства по-късно да възстановят на ръка в касата на кооперацията. Земята все още се обработва с добитък, липсват трактори. ОК на БКП взема решение през 1956г Георги Бойков-председател на кооперацията да бъде преместен и да стане председател на ТКЗС. В това време партиен секретар е Георги Мичев, а гл.авен агроном Благо Божилов. Излизат партийни и правителствени решения за укрепване на ТКЗС. На помощ идва МТС. Заплатите започват значително да нарастват, трудовия ден от 11,45 стана на 23,20 лева. Вярата в кооператива е върната. Същата 1956г. се извършва и масовизацията на ТКЗС.
Мероприятието не е обмислено добре, липсва сграден фонд-база за добитъка.Новите членове подписват декларации да започнат работа следващата 1957 година.
Същата есен се извършва отлична подготовка за засяване на есенно-земните култури.Обработваемата площ е нараснала на 7000 дка. Поради липса на редосеялка се сее на ръка. Образувани са 8 смесени растениевъдни бригади и една животновъдна. Започва мелиоративно строителство с помощта на МТС гара Кричим.
Първо започва в „Ормана”-оформят се по-големи блокове. Трасират се и риголват наклонените терени по баира. Построена е Помпена станция с мощност 150л/сек ,канал 3500 м с дюкер, с което се напояват новите 2000 дка. Основните култури са ранни домати, средноранни домати, пипер , а по наклонените терени-тютюн. Засяват се 800 дка тютюн, като вода се превозва от кооператорите със собствени съдове.
Още същата година започва разширяването на животновъдството в направление говедовъдство,свинепроизводство и частично птицевъдство и овцевъдство.Сградите са примитивни, затова започва масово строителство на селскостопански сгради-конюшни,кравеферми,телчарници, складове за фуражи, кошове за царевица. На полето се отглеждат по две реколти.След ранни картофи-царевица и карфиол или ранни домати-царевица.В „Елока” се засяват 200 дка ориз отглеждан от 4 човека.Същата площ по-късно става пасище. В тази местност се построяват летни ферми за кравите, телетата и свинете-майки. Резултатите са отлични. Животновъдството се превръща в рентабилен отрасъл, както и всички останали.
През 1959 г се прави нова грешка- ТКЗС се обединяват в комуни. Учредителното събрание е в Цалапица. Присъства Тодор Живков. Още същата година комуната се разделя на две-Ново село попада в район с Цалапица, Кричим, Перущица. Започват трудностите. Налага се придвижването на хора и работен добитък от едно село в друго. Частично се изземват функциите на местните ръководители. Плановете се изработват отгоре, само за Ново село е имало план за 92 култури. Годината завършва със 150 000 лв. загуба. Започва отделянето-първи са кричимци. Виждайки този упадък ОК на БКП взема решение за разкрупняването на ТКЗС. Ново село отново е самостоятелно.Привличат се млади специалисти като Васил Петлешков-взет от МТС гара Кричим, Димитър Червенков и Запрян Пенчев. Петлешков отговаря за Ново село, Червенков –за Триводици, а Пенчев-за растителната защита на двете села.
Трудовият ден достига най-високото си ниво-32,40 лв.
Отделя се фонд „Гарантирано заплащане”-100 000лв и фонд ” Разширение на строителството”-120 000лв.Машините на МТС стават собственост на ТКЗС и се създава машинотракторен парк със съответното ръководство. Плановете в периодите1965-1969г са изпълнени 130%.Заплащането на ръководния състав на ТКЗС е съгласно правилник от..до.Взема са най-ниското заплащане. В същият период тютюнът е даден на семеен акорд и кооператорите получават 70% допълнително възнаграждение.Тогава се построяват почти всички нови къщи в селото. Земята от ДЗС е взета , както и постройките.Водещ дял са овощните градини, сини сливи, домати, патладжан, ранен пипер, ранни картофи и др.Доматите се берат два пъти на ден за да се хване по-добра цена. Вагоните се товарят денонощно. Наред с това продължава строителството на нови краварници, овчарници и свинеферми.Внесени за крави от Дания и от Северна България , а животновъдството се води от зоотехник и ветеринарен лекар. Фермата се утвърждава като племенна. Социалистическото съревнование между бригадите се възнаграждава с 35 екскурзии в чужбина-предимно социалистически страни.Освен тези награди през август всяка бригада заминава за 3 дни на язовир „Батак”. Пионерите са на лагер или екскурзия с автобус на ТКЗС. Ново село се съревновава с Устина. При обмяна на опит с тях новоселци се учат да отглеждат тютюн и лозя, а устинци-на зеленчукопроизводство. Водено е и съревнование със с.Бенковски,Софийско.
Вече има комбайни, навлезли са и доилните агрегати. Образувана е строителна бригада с бригадир Петър Колев. ТКЗС има собствени варници, кариера за камък, кариера за пясък. През този период се построяват плодохранилището, Консервната фабрика, ОДЗ,Дърводелски цех. На 15 юни 1966г. пада унищожителна градушка, но въпреки това строителството на обектите продължава. През 1967г. в Консервната фабрика заработва линия за стерилизация на консерви, сушени плодове и зеленчуци, преработка на доматено пюре и изваряване на ракия. Консервната фабрика осигурява работа на част от кооператорите през зимата.
Плодохранилището е построено за 110 000 лв и същата година възвращаемостта е 120 000лв.
На фона на тези успехи през 1968г. се задава поредната недомислица на ОК на БКП. Поредното обединение в което трябва да влезнат Кричим, Ново село, Куртово Конаре и Триводици. Куртовоконарци категорично не искат,но никой не ги пита. Избран е председател-Щерю Калинов, зам.председатели- Георги Бойков и Здравка Ковачева. Започва дейността на ОТКЗС. По –късно В.Петлешков е партиен секретар на ОТКЗС.
Дейността продължава 4 година-през 1971г. се създава АПК. Отново започват грешките- АПК е тромаво и трудно се ръководи. Губят ОТКЗС Кричим, Перущица и Цалапица, на всяко от тях отпускат по около 100 000лв. за покриване на загубите. Хората започват да напускат АПК и отиват на работа в КЦХ”Ст.Кираджиев” и „Витамина”. Консервните фабрики се предават към „Витамина”, хладилниците и пунктовете- към „Булгарплод”.
Резултатите при всички реорганизации са били по-слаби,отколкото когато са били самостоятелни единици.
В този период изцяло се изгражда частният жилищен сграден фонд. Селото се благоустроява-водоснабдяването и електрифицирането са на 100%.
Отново реформи-този път името е КЗС.Съдбата е ясна-провал.
Задава се най-лошото-ликвидационните съвети.