ЛЕГЕНДИ ЗА НОВО СЕЛО
Овен писаното до сега, съществуват и три легенди, разказани в 1942 г. от Атанас Танков Петраков и други стари хора.
Северозападно от сегашното място на 1-2 килиметра първоначално е било селото между Голямат могила и Кикук баир, там където се е намирало и „Черкезкото гробище”. Появил се слух, че вечер таласъми излизат от гробовете и плашели жените и децата, затова те се заселили на сегешното място и от Еникьой започнали да го наричат Ново село най-вероятно след Освобождението от турско робство. Безспорно е това, че действително на упоменатото място е имало тракийско селище, за което доказва и това, че там все още може да се открие тракийски керамики. През 1928 – 1930 г., когато започва риголването за засаждане на лозя в същия район, някои стопани изваждат големи кюпове /делви/ - Лазар Д. Янакиев и Иван Д. Славенов. Освен за таласъмите съществува и версията за опустошителната чумна епидемия, която затрива и Филипопол. Не е изключено през 1147 г. Вторият и 42 години по-късно Третият кръстоносен поход, воден от Фридпих І Барбароса, които ликвидират Филипопол, да са опустошили и Еникьой, след което населението да се засели на сегашното място.
Друга легенда за името на нашето село е във връзка със спора между Триводици и Еникьой за местността „Ормана”.
След като изслушал двата страни, кадията наредил на другата сутрин говедата от двете села да се пуснат на паша, но никой да не ги съпровожда. Така и направили. Пуснатите говеда от нашето село се насочили към „Ормана”, а тези от Триводици – в тяхната местност. Така кадията отсъдил от тогава нашето село да се нарича „Зелен орман”.
Според летописната книга на църквата турците започват да палят къщите на малкото село, разположено в Бесапарските хълмове северозападно от мястото, където се намира селото сега, близо до Елени връх (днес наричан Еленският връх). Родовете Манчеви, Кофови, Божиливи и Славенови напусанали селото (общо 20 семейства) и се заселват край пътя Пловдив-Батак. Селото било наречено Ново село. В средата на 19 век дошли преселници от други райони на България, след което селото наброявало вече 65 къщи и 180 житили.